Аз болката всеки миг очаквах,
макар да ме отмине се надявах.
На теб всичко бих простила, дори да не го заслужаваш.
Всяка твоя дума, с която неволно ме раняваш.
За тебе спомена ще пазя,
усмивката ти не ще забравя.
Прегръдката ти
в моите мисли още ще ме топли,
когато свършат силните ми вопли.
Тази болка непрестанна да пламти,
спомените хубави не ще изпепели!
Те са мойта слабост, но и мойта сила, ...