Аз болката всеки миг очаквах,

макар да ме отмине се надявах.

На теб всичко бих простила, дори да не го заслужаваш.

Всяка твоя дума, с която неволно ме раняваш.

За тебе спомена ще пазя,

усмивката ти не ще забравя.

Прегръдката ти

в моите мисли още ще ме топли,

когато свършат силните ми вопли.

Тази болка непрестанна да пламти,

спомените хубави не ще изпепели!

Те са мойта слабост, но и мойта сила,

защото тогава бях най-щастлива!