Feb 22, 2011, 8:05 PM

* * * 

  Poetry » Love
477 0 4

При всяка наша среща тръпна аз,
знаейки, че ще те видя в този час.
Че да могат погледите да се срещнат,
с обич те да си прошепнат нещо.

В очите ти усещам топлина,
в косите твои виждам красота.
А целувките ти - връх на нежността,
неуморно спират ми дъха.

Мила, знай, че аз съм твой!
Няма ли те... се потапям в зной.
А когато видя те - прекрасна,
усещам, че обичам те ужасно!

Нощта без своята луна не може -
така и аз без теб не мога.
Денят без слънцето какво е -
и аз такъв съм (буреносен облак)...

© Николай Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??