Love-anD-PaSsioN (Михаела Димитрова)
10 16
Jan 19, 2008, 6:55 PM

* * * 

  Poetry » Love
775 0 3

Сълзи кристално-чисти капят от невинните очи

и лекичко се затъркулват по бледото й личице.

Останало само във мрака, сърце потънало във самота,

не искаше то вече да обича. Не !

И любовта завинаги ще да я отрича.

И питаше се то сега:

"Как бе способно да рани така една душа,

чудото, наричано от всички - Любовта ?! "

                                     * * *

Тъмни сенки в една редица идват,

пристигат те за нейнта душа.

Мъгляви фигури  в една редица крачат

и шепнат тихо :

"Ела при нас, душа сломена. Ела във царството на самотата.

Там ти ще си щастлива и грях повече не ще да има.

Ще бъдеш там сама и нивга повече не ще усетиш любовта!"

                                                                                                                             ζ

© Михаела Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??