* * *

Jul 11, 2019, 12:42 PM

Poetry

801 0 0

Сутрешната тишина
драска по душата,
като капчици роса
мокри ми косата.
Вие ми, а скимтя,
въздухът не стига!
Цялата земя е дим,
който ме обвива.
В края на това небе
влива се реката,
дъх на лято и дете
брулят сетивата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works