Ако се мислиш вездесъщ, единствен

и с жезъл в раницата си към обетования кът,

не спирай своя бяг, дори да се препъваш,

за срещи неотменни в неизвестен път.

Не са четливи знаците, измамно ни упътват,

пресичат се пътеки- змии в кръстопът.

Потта обилно по гърба се стича,

задъхани чертаем кръг след кръг.

И пак в началото. И всяка стъпка

изтлява и в снега, и в пепелта.

И босите нозе с умора питат

илюзия ли е или съдба.