Няма да спре засенчването

на всеки проблясък в ума,

защото,примирен с провалянето му,

живееш тактично в света.

Никой няма да се досети

какво премълчаваш

и от какво боли те.

Завинаги сам си оставаш,

завинаги скрит във мечтите си.

Но гори по очите ми истината,

трудно е взаимство без разбиране...

да се блъскат думите ти в празно огледало,

да не споделяш с любовта страданието.

Страхът ми вече се осъществи,

провали ме собствената ми борба.

Спечелих, но с каква цена?!

Вярна на себе си или във вашта лъжа...

Няма да изпусна стон,

до последно ще преглъщам,

защото само подигравка на съдбата

е изписана по невежите лица,

зад които аз не спрях да се обръщам...