Аз ще мълча. Ти стреляй напосоки.
Отдавна раните ми не кървят.
И други думи грозни и жестоки
търпяла съм край мене да валят.
Отдавна съм оставила назад
на общото ни минало следите.
Остана само лепкав аромат,
но не и сълзи от тъга в очите.
Това, което беше - се стопи.
Потъна в прах. С усмивка го погребах.
Искаш война, а аз - спокойни дни.
И ще мълча. Ти напосоки стреляй!... ...