Аз ще мълча. Ти стреляй напосоки.
Отдавна раните ми не кървят.
И други думи грозни и жестоки
търпяла съм край мене да валят.
Отдавна съм оставила назад
на общото ни минало следите.
Остана само лепкав аромат,
но не и сълзи от тъга в очите.
Това, което беше - се стопи.
Потъна в прах. С усмивка го погребах.
Искаш война, а аз - спокойни дни.
И ще мълча. Ти напосоки стреляй!...
Сърцето ми претръпна. Загрубя.
Не го раняват хората, които
простили са се със човечността
и злоба е обсебила душите им.
Това, което имам - ще остане.
Една любов, като света безкрайна.
Воювай сам... Доброто побеждава!
И няма как да го убиеш, няма!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.