Розите май нещо са бодливи
и хлябът труден за предъвкване.
И кучетата също са въшливи,
със сплъстена козина от дръгнене.
И грозна, грозна е картината,
акварелено изпръскана от кална локва.
И мръсотия има по витрината,
пропита със слова от дамско сопване.
И видите ли как шофьори кротко,
по научна тематика „стъкло в стъкло” общуват,
само че със тяхна измислена граматика,
която в БАН май наричат псуване.
Дори и птичките отказват се да пеят,
щом за диригент си имат образован гарван.
А крокодилите сълзи ще леят
като в задръстване - софийски ватман,
от миризма на чесън получил травма
в следобедната късна смяна...
Една от много житейски драми...
Ама... Сори!... нека оплаче се в „Часът на мама”!
... или ако ще на попа ни арменски,
последен антем, пеещ в стара синагога.
Не си помисляйте, че е евреин!
Той просто е духовник безработен.
От глад решил религиите да менка
за някое левче с Ивана Рилски на портрет.
А нека Кобургът прави си заменки...
Придвижваме се по вселенски ред.
Не по него, а по БДС се влачим,
със гордо име Стара планина!!!
- `Ма то Доган го има същото на орден! -
туй пък кой го рече?! -
спомен ми приглася за беда.
Ала бедата крие се във истината -
дълбоко впил се камък във вагон на БДЖ.
И питаме: - Ама „Воскресе ли воистина?”
народът, обесен на въже!...
И може би за нещо ново с нещо старо
изникват ГЕРБери върху купчина с боклук.
Нищо, че се качва акциза на цигарите.
У нас всичко прави се напук!
И, драги земеделци, на полето се трудете!
Изпълнете за софиянци петилетката с резерв!
Пък от провинцията `ко ще от глад да мрете...!
Вие сте пореден по челото нерв,
пулсиращ бързо, неловко и досадно,
излагайки ни пред Барозу и света.
И хайде, прибирайте се там на хладно,
с обещания от премиерската ръка!
Не си мислете, че съм лоший комунист,
платено партизанстващ в стихове безчет -
просто европейски мислещ реалист,
за всичко търсейски отчет...
И нещо розите още са бодливи,
и хлябът скоро няма да е мек.
И псетата все тъй ще са въшливи,
докато сме „шибан народ” проклет...
© Христо Стоянов All rights reserved.