Залезът затихва, часовникът тиктака,
вкъщи някой пак те чака,
а прегърнати на пейка ний стоим
и промяната на облака в небето ний следим.
Всичко това е толкова чисто и невинно,
гледаме се миловидно,
смях от гъдел покрай нас ехти,
уви, ще трябва отново да се върви...
Входът тъмен и студен отново чака
твоята хубост да обгърне в мрака,
а твоите родители, заспали в ранен час,
се притесняват защо не си у вас. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up