Усещам дъх на летни нощи
и чувствам спомена в мен.
О, ето, виждам твоя образ,
от глупава усмивка породен.
И сякаш всичко се повтаря
със стари кадри в нов вариант,
където всяка дума зная
и всеки образ е познат.
Усещам нежната прохлада
от тихи летни дъждове,
които без следа отмиват
онези наши грехове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up