Кратко беше времето ни общо,
чувство блесна, пламна, прегоря.
Мисля често - беше ли изобщо
тъмна нощ или изгряваща зора.
Днес слънцето очите ми изгаря,
горчи дори озонът на дъжда.
Тъжен спомен вярата събаря,
уж любов, а шоколадова лъжа.
Гръб изправям, трябва да съм смела,
оптимистично чакам и мълча.
Силна съм, по пътя уж поела,
а моят ден безшумно отлетя.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up