Влюбих се в мъж със сини очи.
Той беше поет, а аз ученичка.
С красиви слова успя да плени
душата ми детска, наивна и чиста.
 

Влюбих се силно. До болка. До смърт.
Той беше деня и нощта в света ми.
С принца от мрака поехме на път
без план, уговорки и лъскави сватби.

Бяхме си двама. И се крепяхме.
Заедно правихме всички неща.
Плачехме. Падахме. После се смяхме.
Живеехме лудо – тук и сега.
 

Нашата чиста, невинна любов
няма как да умре, щом кажем и сбогом.
Бяхме щастливи в този живот,
и в другите, зная, ще бъдем отново.