Отглеждам си тъга като любимец -
след мен върви като кутре.
Невидима, дори безименна,
преселница от други светове.
Пътеката ни обща осветява,
избързва или спира своя ход.
Мечтите се дублират в спомени
на бъден и на отживял живот.
© Христина Комаревска All rights reserved.