Войната е към своя край,
сили да се боря нямам, знай.
Дадох всичко, що можах.
Хранеха се от ума ми зли хора,
пиха ме с очи и скътаваха за после.

Двора ми помете го вихрушка.
Трънчета усещам във петата,
стъпям все по-бавно със уплаха.
Сълза се готви да запее,
но уви, немее.

Войната свършва.
Да се боря със себе си за тебе,
сили нямам, знай.
Чувствата си ще затворя
като перли в мида.

Сред счупените прозорци
да висят останаха едни завеси -
думи, мисли и надежди.
Наминавай, когато можеш.

Има и едно цвете.
Не го поливай.
Усмихни се!
То не вехне, знам ли го какво е!?