тъмно мрачно и потискащо време
а в мен слънцето пече
къде изчезна дявол да го вземе
ела да си играем на море
на лунна светлина да пориме вълните
остави ги тези грехове
ела и виж как цветята ще галят ти косите
безмълвие, тишина, две преплетени ръце
дъгата като венец в главата ти ще се е оплела
мъгла и дъждът продължава да ръми
не не меланхолията не е светът обвзела
просто ела и върху пясъкът се отпусни ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up