boriss2 (Борис Русев)
3 4
Sep 9, 2012, 12:43 PM

* * * 

  Poetry » Love
1113 0 2

И когато вън е бездна

във нощта така безвездна,

аз ще дойда, приеми ме,

назовеш ли ме по име.

 

А пък музиката литва

като божия молитва...

Ще се носи, ще се лее

и ще пита Борко де е?

 

Тя дали ще забележи,

свити като таралежи,

че са сгушени там двама

като зрителна измама?

 

Песента ще ги обгърне,

ниско долу тя ще свърне

по зелената поляна

във косите на Татяна.

 

Сгушена и притаена,

от целувка упоена,

с тях ще бъде неделима -

та нали са вече трима...

© Борис Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички за отзивите.
  • Музикално-любовна аритметика..., в смисъл, стихът има закономерен ритъм, за което "браво!" Конкретиката леко усмихва читателя. Поздрави, Борко!
Random works
: ??:??