Oct 26, 2012, 4:25 PM  

* * * 

  Poetry » Love
565 0 0
Мокри са очите. Вали.
Като сън покоряват спомени,
не попитали -
дали е хубаво,
когато сме сами.
В детството зазидах сянката,
за да се връщам да я видя
в тези кратки сънища.
Сега съм сянка
и преследвам участта си
в този скучен кошер.
“вятър и мъгла” от чувства ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Грамадов All rights reserved.

Random works
: ??:??