Апатия, породена от забрава,
загубих смисъла на пътя,
не вървя, вятърът отказа да ме носи,
чакам в тъмнината суета.
Мигът от сливането на две тела,
живея, за да умра на върха.
Удоволствието не откупва самота,
то храни се с греха.
Ще остана още малко -
нали утре няма да ме има,
а толкова хубаво е -
мирисът на страстта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up