Oct 3, 2007, 10:01 AM
* * *
Блажено е невежеството, знам,
как искам да се потопя във него,
да не изпитвам нищо, като болка или срам,
за да не бъда никога сломена.
Казвам си - и този път съм невредима,
някак си успях от сенките да изпълзя,
ала начин следващият път дали ще има,
пак от себе си да се спася?!
Трябва ли да бъда друга,
това какво ще промени?
Сляпа даже и да бях, щях пак да мога да почувствам
всичко, от което най-много винаги боли.
Ех, блажено е невежеството, знам,
и ако можех да го притежавам,
щях да грабя с шепи, без да спра,
останала дори без дъх, накрая!
как искам да се потопя във него,
да не изпитвам нищо, като болка или срам,
за да не бъда никога сломена.
Казвам си - и този път съм невредима,
някак си успях от сенките да изпълзя,
ала начин следващият път дали ще има,
пак от себе си да се спася?!
Трябва ли да бъда друга,
това какво ще промени?
Сляпа даже и да бях, щях пак да мога да почувствам
всичко, от което най-много винаги боли.
Ех, блажено е невежеството, знам,
и ако можех да го притежавам,
щях да грабя с шепи, без да спра,
останала дори без дъх, накрая!
© Елена Гъдева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
благодаря на всички за искреността и хубавите думи!
-
Колкото повече знаеш, толкова повече страдаш!
Но това не е повод да останем невежи.
Прекрасна си Елена, дори в страданието.с обич. -
Поздра и от мен! Хареса ми!
-
Не искай да бъдеш невежа, Ели!
Остани си такава каквато си!
Ти си силна, а болката отминава!
Поздрав и прегръдка от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
