Залез… Свечерява се бавно.
Гаснат последните слънчеви лъчи на хоризонта -
сякаш плачат и се сбогуват със земята…
Тежки облаци бързо ги покриват.
Мрак… тишина…
Само някъде далеч отеква глас на човек, който плаче…
Сигурно е тъжен, като луната – голяма и червена,
но… тъжна понякога.
Тя докосна с поглед земята, и като че ли я целуна,
като първа приятелка…
А, ти, Човече? За да плачеш, сигурно си много наранен!?
Недей! Сълзите си за друг път остави… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up