Човек (Анна Станоева)
190 4948
Jun 29, 2007, 4:25 PM

---------------------------------- 

  Poetry
797 0 15
                               
                                          Дървото на живота натежава,
                                          от клони с бъдни смели поколения,
                                          млад войник в редиците застава,
                                          оставяйки момчешки приключения.

                                          Оставил е  и  братята,  сестрите,
                                          любимата му снощи го изпратила,
                                          тъй тръгнал е преследвайки мечтите,
                                          за новото добруване в държавата.

                                          А после... бомби и шрапнели,
                                          вести от дома, така очаквани,
                                          хората  са  някак озверели,
                                          със толкоз сълзи неизплакани.

                                         Така и моят дядо е отишъл
                                          и борил се е с враговете смело,
                                          в историята редовете пишел
                                          и вярвал във доброто дело.

                                          Накрая... няколко медала,
                                          които да почиват с него в гроба,
                                          войската  пак  се  е  събрала,
                                          а в неговата къща пуст е двора.

© Анна Станоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силно и въздействащо!
  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • !!!
    Без коментар!
  • Не знам кое те е провокирало да пишеш за войната,но настръхвам като си помисля за нея!
    Това е най -безумното нещо,което хомосапиенса е измислил.
    Силен и въздействащ стих Ани!
    Дано повече хора го прочетат!
  • "Накрая... няколко медала,
    които да почиват с него в гроба,
    войската пак се е събрала,
    а в неговата къща пуст е двора."
    !!!
    Няма нужда от коментар!
  • Скоро писах по темата, все ми е в главата! Браво!!!
  • Като кинжал в душата!Въздействащ и дълбок стих!Поздрав!
  • Ех, Ани!
    Много е силен стиха ти!
    Дугия път да е по-слабичко, като за моето сърце!
    Прегръщам те!
  • Силен стих!БРАВО!!!
  • Днес и аз пуснах едно за войната...не знам защо, но ако можех да си обясня нямаше да го направя...Силно е стихотворението ти и внушава!
    Не знам дали е редно да ти пиша поздрави?
  • Благодаря на всички!Подкрепата ви е съвсем навременна,напоследък нямам време и спокойствие да пиша и имах чувството,че няма напиша нито ред повече.Все едно публикувам за първи път.Благодаря от сърце!
  • Ани, стиховете ти дълбаят душата ми!!!
    Нямам думи!
  • Ей , Човече, разплака ме - Войската пак се е събрала,
    а в неговата къща пуст е двора.
    Браво, Ани!
  • Много силно ми въздейства стихът ти!!! Поздрави!
  • Изкуството на войната е не ти да умреш за родината си,а да накараш противника да умре за своята. Чудесно стихотворение. 6!
Random works
: ??:??