Пробуждам се от сънното дихание,
което ме обричаше на вечните копнежи,
размивам се, тъгата обладава ме.
Очи отварям и се оплитам в мрежа,
създадена от паяка на самотата,
а тя, скроена сръчно от коприна,
затяга шията ми, свива ми душата
и виждам колко тихо си отива
на зимата годежната премяна,
а с нея - ти. До нови срещи.
Последна песен ни се посвещава.
Към вечните звезди лети. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up