Когато литна като птица, припомни ми,
че вече не веднъж криле горих,
болезненото приземяване спести ми,
макар че нищо аз не ти спестих.
Когато пия лудо вино, завържи ме,
скрий бързо ножа и върви без глас
и само този път, щом трябва - излъжи ме,
макар че само теб не лъгах аз.
Когато искам да обичам, окови ме
и скрий далеч от мене ключа - стих,
не за последен път от лудостта спаси ме,
макар че аз от мен не те спасих.
© Надежда Ангелова All rights reserved.