През годините гледам назад,
ти - създател на моята усмивка,
спеше кротко на моята гръд,
чужди погледи казват - щастливка!
Колко малко ми даде преди
и пестеше, сякаш го губиш,
щастие - не ще намериш в насълзени очи,
като вятър да брулиш, не ще го погубиш!
Аз исках да вземам с шепи,
да събирам, градя и горя,
твоята обич - посока и през цветни пътеки,
бездиханна да тичам и пак до тебе да спра! ...