Всеки път, когато заболи
или пък внезапно стане страшно,
всъщност си надничал просто ти
между нас от празното пространство.
Тебе съм усещала, обаче
теб в обратната величина.
Тебе ми е сочел и компаса,
замаскиран като самота.
Мястото, което беше празно,
цялото бе мястото за теб.
Времето ми беше тъй омразно,
ти защото си ми бил далеч. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up