Nov 9, 2008, 9:57 AM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
687 0 3

Невинното дете у мен отплава,

с мечтана лодка към бленуван бряг,

метално хладен разума решава,

кого да хвали и кому да сложи крак.

Неистово желание за слава,

дрогира всяка клетчица у мен,

възпитал съм се, че не подобава

да изоставам даже и за ден.

И в тази луда,  дива надпревара,

сред джунглата на неморална страст,

животът насмешлив ме наблюдава,

приседнал кротко покрай шипковия храст.

© Идоменей Каменополски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • значи въпрос на възпитание.....
  • "Неистово желание за слава,
    дрогира всяка клетчица у мен..."
    Желанието за коя слава те дрогира? Славата на Доктор Джекил, или славата на Дон Кихот, или славата на Дон Жуан? Която й да е - дано да те направи щастлив!
  • Ами поспри за миг, за да чуеш себе си!
Random works
: ??:??