Простих.
Простих, но няма да забравя.
Поставих обеците на ухото си.
И занапред каквото и да правя
ще помня тези листи от живота си.
И ако се обърна пак назад
към белезите грозни ще поглеждам.
Не е било Любов! Тя не е Ад!
Тя трябва да е смисъл и надежда!
Тя трябва да облича в бели дрехи
децата си... не в трънени венци!
Тя трябва да раздава добротата си ...