спри спри та спри
няма пък да спра
не ми пука нито за времето
нито за реда

претенции като на принцеса
пък празна глава
имаш се за кокона
а всъщност си изчезваща страна

снегът вали от твоите очи
мечтите на кристали станаха уви
желязно е сърцето пълно със ръжда
как искаш вече да спра

мъглата и вулканът нямат край
лава бълваш всеки вече знай
не си това което беше пролетта
и розите ги е страх от тая ти страна

бягство е от невъзможната душа
спирка няма и няма и да спра
обичам те до тук вече знай
но на всичко на пук слагам край