Отдавна всичко свърши – сложих кръст
на всичките си грешки и заблуди,
на сляпото желание за мъст,
на любовта, от страст и мъка луда,
а ти се връщаш в моя спомен пак
и сякаш всичко почва отначало.
А в гърлото – сама не зная как,
се вдигат взривове безсилна жалост.
Умират там щастливите ми дни,
прогледнали от истинския жребий.
Но не за тебе вече мe боли...
Боли ме за мечтите ми по тебе.