В душата ти кристално чиста -
морето се разплиска.
Вълни от нея, светлина лъчиста
затоплиха и моята да иска.
Искам морето да не е солено -
като езеро, но необятно.
Искам да не е студено -
леко хладко и приятно.
Усмивка тъй загадъчна видях -
надълбоко влезе в мен.
Смеха ти... о, ах, този смях -
морето сякаш е до колене. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up