Умира старата китара,
захвърлена във прашен ъгъл,
душата й, не е във нея вече…
Зная!
Отдавна тя самотна скита,
отдавна своята песен е изпяла.
Лети самотна днес душата
понесена от тайнствен вятър,
който през облаците,
към звездите пак я води
да търси теб, да има теб
и да се слее със твоята душа…
© МД All rights reserved.