Едва се завърнах. С дъжда.
На прага ми спи долината,
тук някога първа целувка
под черните вишни проплака,
въздъхна и скри страховете ми.
Тук някога пазех огнище
и сребърен пясък, и камъче,
и златни листа от градината,
тук знаех на този свят тайните,
и никой не ме побеждаваше.
Днес само напукани устни
целуват студените приливи, ...