На теб
Отново и отново препрочитам стари пожълтели редове
и болката във мен неистово реве.
Отняма те! За миг очи извърнах, а после празно, пусто
и настана мрак.
От взиране очите си изтекох, а после сложих очила.
Поглеждам строго палавите внуци със мисли пак за теб сега.
Една жарава, огън, страст и лед...
прекърши се там нещо в теб!
Какво? Така и не разбрах.
Виновен ли съм, че съм буен кат планинския поток,
или пък изпепеляващ кат пустинно слънце. ...