Apr 8, 2008, 10:06 PM

* * * 

  Poetry
750 0 3
Облакът ме искаше за спътник,
но вятър думите изтрива.
До слънцето изгарях като бъдник,
а морската вълна във мен се влива.
Опитвах се до тебе да остана,
когато бягах от мълчание,
дори загадъчна, дори и неразбрана,
превърната във тайнствено предание.
Частицата съм малка от природата,
живееща във смисъла на мислите,
която неразбрана е от хората
и преждевременно прелистена. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Random works
: ??:??