Посветено на агонията

    Ръжда сковала мисълта ти,

    чуваш песен сякаш стон.

    Болката шуми в живота ни,

    свети като лампички с неон.

    Ето, мазохизъм е на мода

    и нека страшно те боли!

    Гърчиш се с усмивка ти на пода,

    а навън вали, вали...

    Човешкото със нокти си изтръгнал,

    зее дупка в твоята душа.

    Във звяр си се превърнал,

    раната поръсваш със солта.

    Дали не сбъркан е светът,

    с цинична радост да се мре?

    -Човеко, загубил ли си си умът?

    -Любов е туй, паразитираща във моето сърце...