Отново заваляха хилядите ми въпроси,
а всеки отговор от теб огромна болка носи!
И увисват думите ни в тишината,
не усетихме кога превзе ни самотата!
Уж заедно, а все сами сме,
и щастието във нещастие увихме,
търсим някакво спасение далече,
топлотата тежък остър камък я пресече!
Живеем в илюзорната измама,
че ако решим, ще можем да се справим двама
и чак когато разберем, че идва края,
ще можем да открием поотделно Рая!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up