Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят.
Сами да се оправят те с бодлите,
че грешника погребват неопят,
щом храмът е в душата, тоест скрит е.
Додето имах давах, пак ще дам,
че иначе душата няма мира,
но мъдрият завинаги е сам,
нозете според чергата простира, ...