А аз... аз исках само да ме обичаш,
но непосилно бе това за теб...
и сега на болката в ада ме обричаш
да гасна като пламък от топящ се лед.
Като стар, ненужен пирон, аз ще се свия
в някой ъгъл на "стария познат ковчег"
и в спомените си пак ще те открия,
а ти ще си винаги най-отпред..
Уморена, сълзи проливам - от любов,
и намирам отново сили да преглътна твоята обида,
че за теб без мен има живот...
а ти ще се върнеш ли или ще ме помолиш да си отида?... ...