А аз си мислех, че се давя

Jan 28, 2018, 8:45 PM 2018-01-28T21:18:07+02:00

Poetry

728 0 2

Шумá не чувам на вълнѝте.
И чайки вече не прехвърчат.
Седя и тихо си подсмърчам,
настинала от този студ.
Изпразнена от този глад.
Не искам вече да се питам
какво и как да се поправи.
Научих се да се предавам
и да не тичам с устрем луд
към своя личен малък ад.
Аз влачих с кофи и бидони
любов от моя водоем, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Не знам как да го определя това стихотворение, уж е бяло, ама не съвсем, уж любовно, ама и това не е... Оставям на читателите да преценят;)

А аз си мислех, че се давя

Want to read more?

Random works