"Уморени мечти подарих на морето:
младостта на пръстта, радостта на детето.
Не ще мога да спра, и раздавам букети
от плачевни цветя - мои стихове клети."
Калин Т.
А беше лято
и изгубени луни
ни светеха
в нощта на срещите
тогава се намирахме
оставахме
а сутрините
ни разделяха
и някак тъжно
всичко свършваше.
На следващата нощ
рояха се звезди
за някой друг
и в този свят непревземаем
луните светеха за други
а от нас оставаха
печални
и красиви спомени
кои били сме
и с кого
когато беше лято
и изгубени луни
се скитаха по плажа нощен
заедно.
© Петър Димитров All rights reserved.