А бяхме някога семейство...
* * *
Гледам патериците подпряни
до легло самотно, като нар,
чаршафите със месеци непрани,
а в него свит баща ми стар...
Майка ми отдавна си "отиде",
вероятно е намерила покой?!
Едва ли?! Ако днес го види...
Няма да познае, че е той.
Брат ми. Живота си разбил тотално,
изоставен от жена и дъщеря,
пиянски приказки брутални,
сипе в... безнадеждна простота...
Побелял, почти без зъби,
а е едва на петдесет,
животът веч го е загърбил
с шише в ръка и... смъртно блед.
А аз се скитам по света
и търся себе си в безкрая,
живея с чувство на вина,
а защо ли?! Сам не зная!...
Бяхме някога сплотени,
докато не си "отиде" Мама,
а дните днес до кръв солени,
с всеки миг се сипят в... раната...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силен, трогателен стих! Отдавна писан, но актуален в много семейства и днес... Благодаря!
-
"Бяхме някога сплотени,
докато не си "отиде" Мама,
а дните днес до кръв солени,
с всеки миг се сипят в... раната..."
След мама нищо не е вече същото!!!
До болка познато чувство!
-
Неможем да върнем времето назад ,но можем да запазим светлия спомен за хубавите, преживяни мигове,това ще ни крепи да продължим пътя си напред!
Поздрав за силния стих ,една топла прегрътка от мен
!!! -
... Тъжно! -
Мдааааа! Това е миг от моята реалност. Благодаря на всички спрели за малко тук.
-
Лирически герой или не-незнам.
Но до болка реален.Умееш да пресъздадеш емоцийте в стих и да ни ги предадеш!Поздравявам те! -
докато не си "отиде " Мама
....................
Много си изстрадал...
Страданието никога не е безсмислено.....Както никога не е безсмислено Помъдряването...Както---не безсмислен нито един Живот !!!
Животът е ...оттук нататък....
Само Светлина за теб... -
Много силно откровение!
Тези неща са част от живота, по-важно е да се запазим и да бъдем опора за близките си, независимо от начина, по който живеят живота си...
"Брат, брата не храни..."
Поздрав! -
Валентино ...Пусни ми го на италиански...досещам се как ще звучи, но написано от теб...Боже, разтърси ме до дъно...Поклон пред този стих...и пред изразените чувства !
-
Житейско!
-
Изстрадан стих...
-
...!!!
Валентино... -
Когато го четох за първи път направо ме разкъса. Сега ме довърши!
!!! -
защо ми трябваше да те чета...сърцето ме заболя...
питат ме хората около мен защо плача...
защото животът понякога може да бъде страшно тъжен...
истинско...и много...много вълнуващо...с обич, Валентино. -
Така е, животът понякога е по - невероятен и от най - лудата фантазия...
-
Тъжно,Вальо!!!
-
Страхотен стих!Тъжен, болезнен...
Потопих се и затаих дъх.Поздрав! -
Благодаря ти за сълзата...Докосна ме!!!Поздрав!!!
-
Разплака ме...
!!! -
!!!
пс: вина!? недей! С топли чувства!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
