Ах, в сърце невинно опъвам нежно струни
и очаквам огъня в очите тъй в пороя,
в съня те срещам, макар без думи,
дори сълзите заличават се в пороя.
Там те виждам, далече в тишината...
И дочувам в нея птичи полет,
жално притихвам в самотата
на вечната в душата пролет.
О, как страшно е навън в безкрая
и пътищата даже се объркват,
в тъмното с ръце дълбая,
а чувствата са вече мъртви.