Колко е лесно да бъдем добри:

усмихваш се, кимваш, подаваш ръка.

Светът объркан докато се върти,

ти можеш да сториш една добрина.

Малко дете да повдигнеш и лесно

стъпало високо да превземе без страх.

Момичетата да обгръщаш със нежност,

да станеш причина за техния смях.

Момчетата пък да погледнеш със вяра,

кураж да им вдъхнеш: „Можеш и сам!”.

Да погалиш ръката сбръчкана, стара,

която вместо да иска, казва „Ще дам”.

Да отвориш врата или хляба да купиш,

да прегърнеш, да почакаш, да продължиш.

Да дариш със надежда всеки, който се цупи,

на огорчилия те кротко ти да простиш.

Вода да налееш, да нахраниш, да приемеш,

да изслушаш неволите на непознат.

Да те е грижа за чуждото бреме,

да станеш по-близък от родния брат.

Толкова ли е трудно да бъдем добри?!

Всеки копнее за малко внимание.

И не са нужни непременно пари –

иска се само желание!