Разказват тихо белите брезички,
а вятърът, в короните заспал,
сънува лято, топъл дъжд и всички
светулки, обкръжили ангел бял,
накацали по ореола светъл,
дано измолят милост, благослов
и ангелът изплакал си небето,
да ни покаже труден път, но нов.
В пустинята, която сме създали,
да пламне в огън пак къпинов храст,
сред моисеи хиляди скрижали
ще донесе най-мъдрият от нас. ...