И ще е тихо, много тихо,
когато се сбогувам със вълните.
А как обичах, как обичах по тях
да се разхождам – сякаш птица...
И ще е тъмно, много тъмно,
когато се сбогувам със звездите.
А как обичах, как обичах
в очите ми да слизат на разсъмване.
И ще е трудно, много трудно
когато се сбогувам със мечтите.
А как обичам, как обичам
във сънищата си дори да помечтая...