ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Sep 18, 2008, 8:38 AM

А каза за мене си палила свещ... 

  Poetry » Love
873 0 28

На твоите чувства

не съм господар.

Уморих се

по тебе да  жаля.

Нося си кръста -

непосилен товар,

но свещи

няма да паля!

Ти заминаваш...

Там е Домът.

Там са Покоят, Камината, Чаят,

а аз съм забава, играчка, мечта.

Хвърляш играчката,

щом доскучае.

Толкова кратка!

Толкова жива!

Пълна си с вяра.

Не оставяш надежда.

Страшно безумна,

но предпазлива.

Там невъзможна.

Тук безнадеждна.

"Не тръгвай!" - да кажа

нямам и воля.

"Повече никога

не идвай при мене!"

Мразя сълзите си.

Думата "Моля!"

"Как я обичам!" -

душата ми стене.

Всичко захвърли.

Тръгна си боса.

Не ти е притрябвала

Обич такава.

Пеперудено лека.

Със смях. Без въпроси.

Твоето главоболие

при мене остава.

Още изгаря ме

следа от червило.

Още топи ме

дъхът ти горещ.

Дъждът ще измие

каквото е било,

а каза, за мене

си палила свещ...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??