А казват...
А казват, че очите са прозорец на душата,
но по тях виждаме болката така позната.
Ръцете били за докосване на човека любим,
но усещаме тъга, когато се отчуждим
и ръцете забравят да ни прегръщат,
само устните с думи лоши ни обгръщат.
А уж устните били за целувки и думи нежни,
но едва ли когато станат снежни.
От студ, сковал сърцата ни раними,
остават спомените незабравими.