А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано
да укротя живота си със котва.
След кораба с мечти и със желания
уж временно с ръце вълните порех...
В безсмислието смисъла откривах,
повярвала на крясъка на чайките,
че някъде сред островите диви
е моето измислено пристанище... ...