Oct 28, 2008, 8:41 AM  

A la guerre comme a la guerre 

  Poetry » Other
520 0 5

Свалихме спомените върху масата,
разпръснаме блюдата с недоверие
и сключихме примирие със чашите
да бъдем пак каквито бяхме вчера.

Слугинята-съдба - жена прегърбена,
дойде с парцала да попие болката.
Не знам дали по невнимание разля
по теб и мене капки от отровата.

Озъбихме се хищно на ножовете,
прибрахме ги в плътта си под сърцето,
бинтовахме набързо костите си
и сложихме им празнични въжета.

Отново смеем се предизвикателно -
тъй непознати се оказваме един за друг,
че бих могла, тъй смятам, без следа от свян
да те приема като че си мой съпруг.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??