Вечерта отново мята своя плащ.
Безброй звезди посипаха небето.
А луната ли? Като някаква скитница -
тръгнала в мрака, но… без страх -
жена, избягала от къщната тегоба.
(Макар в очите й чете се някаква тъга.)
Единствен спътник са й ветровете.
И в сенките на хиляди звезди,
тя тръгнала да търси своя…
Сама във мрака, тъй сега,
за сетна вечер търсела пътека,
която води до мечтаната врата… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up